Фасцията е съединителна тъкан, която обгръща и свързва мускулите, сухожилията, органите и различните структури на тялото. Тя образува непрекъсната триизмерна мрежа.
Затова можем да си представим тялото не като съвкупност от отделни части – ръце, крака, гръб, рамене – а като една свързана система.
Когато движим стъпалото, това не е само движение на стъпалото. То е част от една по-голяма верига. Когато променяме положението на таза, това влияе на гръбнака. Когато дишаме, движението на диафрагмата се предава към целия торс.
Как фасцията участва косвено в терморегулацията?
Фасцията не е орган за охлаждане и не „извежда топлината“ от вътрешните органи. Нейната роля е по-скоро да създава структурната и механична среда, в която могат да се осъществяват процеси, свързани с разпределението и отдаването на топлина.
1. Фасцията обгръща и свързва тъканите.
В нея и между фасциалните слоеве преминават кръвоносни съдове и нерви. Когато тъканите се движат свободно, механичните условия около тези структури се променят по естествен начин.
2. Движението подпомага циркулацията.
Мускулните съкращения и движението на фасциалните слоеве участват в механичното подпомагане на венозното и лимфното връщане. Това е важно за транспорта на течности и топлина в организма.
3. Фасцията предава механични сили.
Когато се движим, напрежението не остава само в един мускул. То се разпределя през свързаните тъкани. Така по-ефективното движение може да намали ненужното мускулно напрежение и съответно излишното производство на топлина от продължителна мускулна работа.
4. Фасциалните тъкани съдържат много вода.
Тяхната хидратация е важна за механичните им свойства и за нормалното движение между тъканните слоеве. Но това не означава, че фасцията сама охлажда тялото.
Връзката с йога
Когато движението преминава свободно през тялото, не работим срещу тъканите, а с тях. Това подпомага нормалната циркулация и адаптация на организма. Фасцията не извежда топлината, но участва в средата, чрез която тялото може да я разпредели и регулира.
В йога ние не се опитваме да „разлепим“ фасцията или да я разтегнем насила.
По-скоро създаваме условия за движение, плъзгане, еластичност и адаптация на тъканите.
Използваме различни посоки на движение – сгъване, разгъване, странично движение, ротация.
Използваме и умерено натоварване, защото фасциалната система не се нуждае само от разтягане – тя се нуждае и от движение и опора.
Също така използваме дъха, с което създаваме ритъм и насочваме вниманието си към по-финните усещания в тялото.. Не търсим движението само там, където го виждаме. Усещаме как то се разпространява към останалите части и как всичко в тялото е взаимосвързано.
Фасцията през погледа на Аюрведа
В съвременната физиология фасцията се разглежда като непрекъсната мрежа от съединителна тъкан, която свързва и обгръща различни структури на тялото.
В Аюрведа можем да погледнем към тази мрежа през няколко взаимосвързани понятия:
Māṃsa dhātu – мускулната тъкан
Meda dhātu – мастната тъкан
Asthi dhātu – костната тъкан
Majjā dhātu – костният мозък и нервната тъкан
и особено през качеството на snehana – омасляване, мекота, подхранване и еластичност.
Това не означава, че „фасцията = някой от dhatu“. По-скоро фасциалната система може да бъде разглеждана в контекста на взаимоотношенията между тъканите и на качествата на тялото.
Трите доши и фасциалното усещане
Вата – движение и пространство
Вата е свързана с:
- движение
- лекота
- сухота
- студ
- променливост
- пространство
От гледна точка на практиката можем да свържем дисбалансираната Вата с преживяване като:
скованост + сухота + нестабилност + напрежение + усещане за „разпиляно“ тяло.
При такова състояние не бихме търсили агресивно разтягане.
По-подходящи са:
бавни движения → топлина → ритъм → плавност → дъх → умерено задържане.
Това е много близо до принципа:
Sthira sukham āsanam
асаната да има устойчивост и лекота.
Питта – интензивност и прегряване
Питта носи:
- топлина
- острота
- интензивност
- трансформация
При практика, доминирана от Питта, можем лесно да превърнем фасциалната работа в:
„Още малко. По-дълбоко. Повече разтягане. По-силен натиск.“
И точно тук йога ни учи на обратното.
Не всяко по-дълбоко разтягане е по-добро.
При Питта акцентът може да бъде:
охлаждане → мекота → отпускане → ненасилие → усещане вместо постижение.
Това прекрасно се вписва в принципа Ahimsa – ненасилие.
Капха – стабилност и плътност
Капха носи:
- тежест
- стабилност
- плътност
- устойчивост
- влажност
Тук тялото може да има нужда от повече:
динамика → топлина → активиране → разнообразие → циркулация.
Затова при капха подобна скованост не бихме останали дълго в пасивно разтягане.
По-подходящи могат да бъдат:
Сурия Намаскар → динамични преходи → стоящи асани → усуквания → активна работа с опората.
Можем да разглеждаме фасциалната практика през трите гуни.
Тамас – неподвижност, тежест, инертност → нужда от движение
Раджас – прекомерно напрежение, активност, усилие → нужда от успокояване и регулиране
Сатва – лекота, яснота, равновесие → свободно движение без излишно усилие
Така целта на практиката не е просто: „да разтегнем фасцията“, а да възстановим усещането за свободно и интелигентно движение между стабилност и лекота.
Аюрведичният принцип Снехана
Sneha означава масло, но и любов, привързаност, мекота, подхранване.
В Аюрведа омасляването има особено значение при Вата.
Фасцията не обича насилието.
Тя обича движение, топлина, хидратация, време и внимание. Разбира се, това е образна връзка, а не твърдение, че маслото, приложено върху кожата, директно „смазва фасцията“.Основният принцип в йога практиката е :
от сухота към мекота
от скованост към движение
от усилие към усещане
от раздробеност към цялост.
Когато тялото е свързано, движението става по-свободно.
Когато движението е свободно, прана може да се движи по-свободно.
А когато прана се движи свободно, умът естествено започва да се успокоява.
към следващата тема: Какво се случва с мускула в асаната?
