Акцентът в йогата по отношение на диетата е, че ученикът трябва да се храни възможно най-естествено. Разумната и балансирана хранителна програма освобождава индивида от тревога за храната. Йога не само се занимава с тази свобода, но и със свободата от желанието за храна, което причинява болести. Всеки индивид, както всяко животно, знае коя е добра храна и коя не. Само човекът обаче, който си позволява волности с храната, е в противоречие със здравето му, защото той притежава науката за лечението. Когато тази наука се провали, както се случва често, нормалните стресови ситуации се утежняват в резултат на ниска телесна ефективност или лошо здраве.

Йогическият път помага за развиване на интуицията за диетична диагноза по спонтанен начин, без да се фанатично или придирчиво, а като се избира разумна храна чрез отношение на непривързаност.

Храната, източникът на прана

В „ Стрес: как да се справим с него “ в Международното ръководство по йога се казва, че „Праната се хармонизира, попълва и подобрява по различни начини, като един от най-мощните е поддържането на чиста и питателна диета. Въз основа на хиляди години опит, йогите категорично настояват, че невегетарианските храни причиняват нарастващо напрежение в тялото и ума. По-скоро чистите храни, като плодове, мляко и млечни продукти, ядки, зърнени храни, зеленчуци и други, са по-хармонични за тялото и ума. От време на време е полезен и пост, както и плодова диета или диета със сурова храна. Те са се доказали като много полезни за отпускане на тялото и презареждането му с прясна пранична енергия.“

Според йога, храната може да бъде сатвична, раджастична или тамастична. Ефектът на тези храни върху тялото и ума ни е подобен на проявлението на съответната гуна в нашата природа. Добре известно е, че всяка от тези три гуни присъства в нас, но в различни пропорции, и че природата на нашата личност се определя от преобладаващата гуна. По същия начин можем да планираме диетата си, която може да бъде или предимно сатвична (с по-малък дял на раджасични и тамасични хранителни компоненти), или предимно раджастична (с по-малък дял на сатвични и раджасични хранителни компоненти), или предимно тамастична.

Повечето вегетарианска храна може да бъде сатвична, но вегетарианската храна, която хората ядат днес, е направена не-сатвична, тъй като се пържи или приготвя в комбинация от богати подправки. За да се запази сатвичното качество на вегетарианската храна, тя трябва да се приготвя по прости начини: варене, готвене на пара, печене или консумация на сурови зеленчуци (онези, които могат да се консумират сурови). Едно просто вегетарианско меню с по-малки порции раджасична и тамасична храна (като месо, риба и др.) би трябвало да донесе ползите от сатвична диета, която е лесна за смилане и напълно усвоима чрез правилно метаболитно преобразуване.

Не убивайте апетита си

Човек, под стрес, обикновено бърза или е склонен да се храни бързо. Хранителните му навици и време стават хаотични. Тъй като стресовата ситуация натрупва напрежение вътре в него, хранителният му график постепенно се обърква, докато не бъде напълно изваден от релси.

Следователно, храненето под стрес може да създаде няколко усложнения, добавяйки допълнително към тежестта на стреса, с който комплексът тяло-ум вече се бори. Небрежното отношение към храненето може да лиши тялото от основни хранителни вещества. Убиването на глада с кафе, чай, цигари или други заместители не е решение на проблема, а всъщност може да допринесе за него. Или човек може да развие навик да преяжда през нощта, за да компенсира липсата на подходяща храна през деня, което оказва силно натоварване върху храносмилателната система. Редовността във времето на хранене е много важна. Голяма част от храносмилателния стрес се причинява от нередовно и неправилно време на хранене. Оптималното време за основното хранене за деня е между 11:00 и 13:00 часа. След това храносмилателната сила намалява. Вечер храносмилателната сила е ниска, тъй като системата е уморена и готова за почивка.

Важно е също така да се приема едно и също количество храна редовно, защото стомахът свиква да отделя определено количество ензими в определено време. Ако правилните продукти в правилното количество се осигуряват в точното време, тогава храносмилателният процес протича добре, както е замислено от природата. Не се наблюдава стрес, претоварване или разпад.

Как се храним е също толкова важно, колкото и какво ядем

Повечето хранителни навици, които ни е било казано да развиваме като деца, допринасят за доброто здраве. Бавното хранене, доброто сдъвкване на храната и подчиняването на стомаха, а не на окото или вкусовите рецептори, са също толкова валидни, когато пораснем, колкото и когато сме били млади. Умереността в диетата има смисъл по йогийски начин, който гласи: напълнете стомаха наполовина с храна, една четвърт с вода и оставете една четвърт от стомаха празен за всички газове, които се произвеждат по време на храносмилането.

Да пия вода или да не пия?

Съществуват различни идеи за пиенето на вода с храна. Някои съветват да се пие вода след хранене, а не между храненията. Други са на мнение, че е най-добре да не се пие вода един час преди или един час след хранене. Причината е, че пиенето на вода с или веднага след хранене „разрежда“ храносмилателните сокове. Следователно, дадено количество храна, смесено с вода, ще се нуждае от по-голямо количество храносмилателни сокове за храносмилане, отколкото ако не е смесена или неразредена с вода. След като си създадете навик да пиете вода един час преди или след хранене, ще откриете, че чувството за тежест в стомаха след хранене напълно изчезва. С него изчезва и летаргията след хранене.

Развиване на здравословно уважение към храната

В ашрама храната се счита за прасад. Така че, независимо дали има достатъчно за ядене или по-малко, независимо дали е вкусна или не, храната се яде със същата бхавана (чувство) като прасад от гуруто. В домовете си можем да развием здравословно уважение към храната, ако от време на време се спрем и се замислим: Оризът, който ям, как е стигнал до чинията ми? Колко различни пътя е трябвало да измине, през колко ръце е трябвало да премине, преди да стигне до мен, за да задоволи глада ми? Този дал, или зеленчук, или тези лъскави червени ябълки, колко човекочаса са били необходими, за да бъдат отгледани и предоставени на мен. Подобна интроспекция или начин на мислене помага за развиване на здравословно, балансирано отношение към храната.

Опитайте визуализация

Докато се храните, опитайте се да следвате „процесите“, през които преминава храната, докато достигне стомаха. Когато дъвчете, визуализирайте как вкусовите рецептори предават различните вкусове, чрез вкусовите канали, до мозъка. Как, още преди храната да бъде сервирана, носът ви вече е предал аромата на храната и как устата ви започва да се слюноотделя само при намек за аромата. Визуализирайте процеса на дъвчене, смесването на сдъвканата храна със слюнката ви, плавното движение надолу по гърлото, след като езикът ви експертно избутва части от хапката вътре. С малко познания по физиология можете да направите прекрасна „одисея“ надолу по стомаха. Само когато приемаме толкова разнообразни перспективи в живота, сме способни да осъзнаем богатството на живота около нас. Осъзнаваме, че храненето не е просто лъскане на чинията или че готвенето е просто добавяне на сол и подправки. Осъзнаваме също, че стресът се дължи отчасти на собствената ни неспособност да гледаме на света през по-широка перспектива.

Списание за Йога, Бихарско училище по йога 

http://www.yogamag.net/archives/1990s/1992/9201/9201eust.html