Медитация
„Meditatio“ е латинска дума и означава „размишление в състояние на вглъбяване“.
На санскрит не съществува такава дума.
В „Йога сутрите“ на Патанджали се използва думата „Sangyama“. Тя включва: Дхарана, Дхяна и Самадхи.
Медитацията е едновремено процес и състояние.
Практикуваме медитативни техники, чрез които преминаваме през процес на фокусирано и дълбоко осъзнаване и този процес ни води към преживяване на медитативно състояние – отвъд думите и сетивата.
Медитацията върви ръка за ръка с релаксацията, тъй като спокойният ум е предпоставка за нея.
Има различни форми на медитация – пасивна – статична и активна – в движение, в ежедневната дейност, напяване на мантри.
Свами Сатянанда казва, че: „когато постигнем самореализация, пасивната медитация става излишна. На този етап човек напълно е потопен във вътрешния си духовен свят, без това да променя външната му ангажираност. Такъв човек живее едновремено в духовното и материалното измерение без конфликти. Това е състоянието на непрекъсната, спонтанна и активна медитация.“ вижте цялата статия тук: Медитация
Важни аспекти на медитативните практики:
Осъзнаване – насочено внимание към различните процеси и обекти – в тялото, ума, дъха.
Свидетелско начало – развиване на позицията на свидетел, наблюдател на случващото се в тялото и ума без да бъдем въвлечени в него.
Пратияхара – отдръване на ума от сетивата.
Концентрация – релаксирано и еднонасочено състояние на ума.
Пречистване – от емоционални и ментални модели, които ограничават разширяването на осъзнаването.
Регулярност в практиката – акумулира ефекта от медитативните техники.
Вижте тук презентацията: Въведение в медитацията