Свами Ниранджан
Много от проблемите, които ние хората срещаме, са породени от стреса, напрежението, раздразнението и нервността, които се проявяват като един вид „заболяване” на ума. Чрез релаксиране на тялото и ума, жизнената енергия се покачва, ние ставаме по-балансирани, по-оптимистични и способни да се справим с проблемите.
Какво означава релаксация?
Когато наблюдаваме малки деца да играят, ще забележим, че те са напълно въвлечени в играта, неосъзнаващи какво се случва около тях, а когато се уморят – те просто лягат и заспиват, напълно отпуснати. Но ако забележим големите хора как релаксират – те просто сменят дейността, отдават се на нещо друго, което отнема тяхната енергия – било то физическа или психическа. Обикновено не се случва често да се изпита истинска, дълбока релаксация. Техниките на релаксация, които се използват в йога са изключително семпли, но с голяма полза и ефекта се усеща мигновено. Не е нужно да се опитваме да релаксираме – или да повярваме че практиките „работят”, просто е нужно да се следват инструкциите и всяко напрежение изчезва, веднага, щом му позволим. Тази способност на децата да могат да релаксират се възвръща и ползата от релаксацията се запазва за дълго. Когато напрежението и нервността се стопят, волята ни става по-силна, силата на ума се увеличава и ние ставаме по-способни да се справяме с други дейности, които евентуално разрушават здравето ни – като пушенето, преяждането, прекаляване с алкохола и т.н. Обикновено хората, които практикуват йога откриват че пристрастеността към тези навици постепенно изчезва без други усилия.
Границата между релаксация и медитация не е много голяма и обикновено техниките за релаксация са подготовка и начална точка на техниките на медитация. Целта на йога е медитацията. Медитация представлява пълно осъществяване на ума. Не умът като независима единица, а този ум, който е част от физическата структура и духовното измерение. През повечето време умът е свързан с външния свят и когато се опитаме да осъзнаем вътрешните нива – това изисква много усилия и ние се сблъскваме с определени състояния, които не можем да разберем с рационалния си ум. Но тук не става въпрос само за разбиране на умствените състояния в медитация, човек трябва да положи усилия и да доведе тази висша реализация и в ежедневието. Тази реализация и осъществяване се проявава под формата на по-специални качества, по-специално взаимодействие и по-истински отношения със света поради пълното и дълбоко разбиране на света и всичко, което се случва в него. Това състояние е състояние на на реализация – това е системата на Веданта, където човек не само достига до тази реализация, но също я живее и пренася в ежедневния живот. Практиките на пратияхара (отдръпване на сетивата), дхарана(концентрация) и дхяна (медитация) дават възможност да достигнем до тези нива на разбиране и реализация, и как да ги приложим в живота ни. В пратияхара ние постепенно и градивно започваме да наблюдаваме ума и неговата активност във връзка с външния свят. Учим се как да избегнем стреса и напрежението, които афектират нашата личност и вътрешна природа. Когато достигнем до тази точка, в която външния свят не ни афектира, когато вече владеем външните взаймодействия на ума, преминаваме към практиките на дхарана. Дхарана означава концентрация, или способността да съсредоточим вниманието си в една точка без да има разсейване. След като стигнем до това ниво, че можем да се концентрираме напълно само в един обект, преминаваме спонтанно към дхяна – в дхяна ние започваме да променяме природата и качеството на нашия ум, и щом променим това – неговата проява във външния свят се променя изцяло. Самадхи – означава пълна хармония и сливане с вътрешния ни Аз, така че външната му проява да бъдат в пълна хармония с всичко и всеки. Постигане на хармония и вътрешен мир. Това, което всъщност съществува като реалност е „нищо”, но това „нищо” е познато като състояние на хармония, мир, спокойствие, равновесие, баланс. Когато „нищо“-то стане „нещо”, това „нещо” се характеризира като нестабилност, „врити”. Ако си представим една права линия – това е хармония. Но ако има неравност, някаква грапавина в тази линия, вълни, движещи се от единия край на линията до другия- всички тези различни движения представляват дисхармония, „врити“-те на ума, неговите модификации и изменения. От времето, в което сме се родили до момента на нашата смърт ние постоянно се движим, постоянно има „горе и долу” и казваме че това е закон на живота и не може да се промени. Но йога казва че може да се промени. Ако успеем да открием тази права линия – можем да променим и това движение на горе и на долу. Тази права линия е хармонията, която ние постигаме чрез медитация. Медитацията е процес, но в същото време е и състояние. Медитацията е система от практики, но в същото време и е изживяване. Това е процес на успокояване на ума, практики които следваме, постепенно, за да обърнем ума на вътре, към нас. Имаме нужда да разберем необходимостта и стойността на медитацията в живота ни. Медитацията е състояние на пълно спокойствие и тишина, вследствие на което изживяваме хармония. В момента, в който постигнем тази права линия, хармонията, физическото и духовното се сливат в умственото поле и тогава преживяваме духовно изживяване. Това е преживяването на мирът, шанти. Така се получава единство на физическо, умствено и духовно ниво.