Отговор на Свами Ниранджан
Някои писания казват, че това е придобиването на тяло, други казват, че това е интелектът, който ни прави уникални сред всички други форми на живот. Има различни възгледи за това, кое е най-великото постижение на човешкия живот и може би от тяхната гледна точка всички те са правилни. Все пак, от една друга перспектива най-голямото постижение, което човек може да има в живота си, това е вярата, защото вярата поддържа ума и емоциите балансирани.
Вярата не позволява на човека да изпитва нито емоционално, нито интелектуално безверие. Това е едно от най-важните неща за вярата.
Вярата е първичен, автентичен израз на човешкото сърце. Когато се раждаме, ние функционираме чрез сърцето си, не чрез ума си. Когато започнем формалното си образование умът взима надмощие и сърцето се оттегля на заден план, така че в хода на нашия живот ние функционираме чрез интелекта, чрез логиката. Ние питаме: „Защо?“, „Как?“ и всички тези въпроси са свързани с интелектуалното изразяване и разбиране.
Но някои неща не могат да бъдат разбрани или дори анализирани чрез способностите на интелекта и това е силата на сърцето. Сърцето винаги търси подкрепа, сигурност, състрадание, любов и обич – всичко, което е добро и красиво в живота. Умът може да мисли за добри неща и да се стреми към тях, но той винаги се отклонява от тях. Желанието си остава желание, мисълта си остава мисъл и стремежите никога не биват изпълнени.
Вижте важността на вярата в живота си. Има различни начини на мислене, различни самскари или впечатления, принадлежащи към всяка цивилизация или социална група. Манталитетът на всяко общество зависи от социалната среда. Ако в социалната среда няма баланс между материалните и духовните стремежи, тогава ние прекъсваме връзката с енергиите на сърцето. Когато има прекъсване на връзката със силите на сърцето, тогава умът се променя, става по-груб, материалистичен и плътски настроен, изпълнен с ненаситни желания.
Тази ненаситност, желания и амбиции ни карат да търсим реализация навън, но когато не сме в състояние да намерим удоволствие, щастие и удовлетвореност в света, влизаме в депресивен цикъл, неустойчив период, изпадаме в агресивност или страх и не можем да контролираме поведението си. Нашите психологически и емоционални дисбаланси разстройват и семеството ни и социалната ни среда. След това, за да избягаме от чувството за неудовлетвореност се отдаваме на нещо, което да ни отведе далеч от депресията.
Това е моментът, когато вярата идва. Вярата е това, което балансира психологическите и емоционалните смущения. Например, има голяма психологическа разлика между просяка и крадеца, който разполага с нож и пистолет и иска да ви отнеме вашите ценности и ако се съпротивлявате е готов и да ви навреди. Ако просякът в Индия не получи и пет рупии през деня и ще си легне гладен, точно преди да заспи той ще каже: „Днес Бог не искаше да ям. Приемам божията воля. Може би утре ще бъде по-добър ден“. Ще остане доволен от това чувство. Вярата ще му даде спокойствие, утеха, комфорт и сигурност, ще му даде осъзнаване, че Създателя направлява живота му. Но за крадеца е друго, ако той не бъде удовлетворен е готов да отнеме живота на другите.
Вярата е втъкана в културния манталитет и винаги ще бъде тук. Но когато логиката идва, вярата отстъпва на заден план и човек става материален по природа и губи вътрешния си баланс и хармония.