Новини, Публикации, Събития

Гуру Пурнима 2017г.

Всеки Търсач по духовния път, рано или късно среща своя Гуру, своя Учител.

Гуру Пурнима е празник посветен на връзката Учител-ученик. Чества се при пълнолуние /Пурнима/ след лятното слънцестоене (най-дългия ден в годината) –  в месеците юни-юли.

Тази година Луната достига своя връх на 9 юли.

Всички, които желаят да се включат в празника заповядайте в йога студио „Мудита“
08 юли 2017 /събота/ от 18:00ч. за Киртан и Махамритунджая мантра
и
09 юли 2017 /неделя/ в 6:00ч за посрещане на изгрева с мантри и медитация за връзка с Учителите.

 

Целта на Гуру Пурнима е да празнуваме своята връзка с Гуру, с Учителя в нашия живот. Специфичната насока на празника Гуру Пурнима е връзката с „гуру елемента”, „Гуру Татва”. Този гуру елемент е сила, а не човек. Гуру е Сила.

Шри Свами Сатянанда ни повтаряше многократно, че електрическия поток, така или иначе тече по мрежата и кара крушката да свети. Но това, колко силна ще е излъчената светлина зависи само от капацитета на Крушката. В крушка от 0 вата ще има минимална искра, при 20 вата ще е повече, при 60 вата светлината ще е още по-силна. Токът е важен, защото е задължение на тока да запали крушката. Крушката ще светне само когато през нея тече ток.
По същия начин всеки един от нас е светеща крушка, но потока /тока/ не тече през нас.
Във телта се натрупва много въглерод, който се нарича примес и тя трябва да се почисти. След като примесите се почистят, токът ще потече към крушката и крушката ще бъде осветена.

По време на Гуру Пурнима, ние се опитваме да се свържем с енергийното поле на Гуру, което е духовно по характер. Думата гуру не означава учител или пропагандатор. Думата „гуру“ означава „с чиято благословия можем да премахнем тъмнината от нашия живот“.
С благословията на шакти /енергията/ можем да премахне тъмнината от нашия живот, а шакти е Гуру Татва.

~ Свами Ниранджананда Сарасвати (Духовен водач на Бихарската школа по йога)
   Swami Niranjanananda Saraswati (Spiritual Head of Bihar School of Yoga)

 

Гуру е като пътен знак. Пътния знак не е дестинацията или целта, нито е средството, което ще те отведе до там. Само ти можеш да вървиш, да се движиш в тази посока, пътния знак не може да го направи вместо теб. Той ще улесни твоето пътуване указвайки посоките към твоя град. Но само ти, пътуващия, знаеш къде е домът ти. И само твоите усилия, използвайки вътрешното си знание, ще те отведат у дома.
Нито едни човек в историята, бил той Учител или Търсещ, не е достигал и няма да достигне своите цели в живота без да използва собствените си способности (съзнателни и несъзнателни).

Гуру е като GPS (Guru Positioning System)…Той може само да дава указания, но ти трябва сам да управляваш колата си.

 

Публикации

Амбиция и любов

Swamiji

от Свами Сатянанда

Казано е, че когато имате амбиция, не може да обичате никого. Съгласен съм с това. Когато човек е зает със своите желания и амбиции, всички негови усилия са насочени към изпълняване на тези желания и амбиции. В това време вие не може да обичате никого, било то син, брат, баща или съпруга. Амбицията става най-важното нещо, независимо дали това се отнася за лидерство, печелене на пари или постигане на знания.

Трябва да разберете разликита между амбиция и дълг. Да образовате децата си или да се грижите за семейството си, например, не е амбиция, това е дълг. Дългът е това, което вие трябва да направите, амбицията е това, което не е необходимо да правите, но се стремите към него. Дългът е необходимост, това е дхарма, амбицията не е дхарма. Амбицията се ражда, когато се сравнявате с другите. Когато забележите, че вашият съсед е много богат, тогава вие започвате да се стремите да станете богати като него. Когато вашият приятел постигне магистърска степен, тогава и вие сте обладани от стремеж да добиетe такава степен. Това което наистина ви амбицира се явява важно за вас. Очакването да се случи нещо важно за вас е амбиция.

Когато се грижите за децата си или правите нещо в името на семейството си, вие не го правите защото му прeдавате важност или значимост. Това е ваш дълг и вие го правите дори да не ви харесва. Например вие сте учител и вършите своята работа усърдно. В резултат на това вие получавате похвали и това ви насърчава и подкрепя. Това не е амбиция. Вие изпълнявате своя дълг, дългът на учител. Въпреки това, когато получавате похвала в такива ситуации, трябва да се проверявате от време на време. Начинът по който миете стаята всеки ден, за да бъде тя чиста, също се нуждае от проверка от време на време. Кажете си:“Аз съм учител и трябва да изпълнявам своето задължение – да уча студентите си с цялото си сърце, от душа и да ги заинтригувам напълно.“ Това е същото като дългът на родителите. И така, ако вършейки задължението си вие получите похвали, получите признание и чувството за значимост влезе във вашето сърце, със вас е свършено.  Дори да живеете в света и да получавате похвали, това не трябва да замърсява ума ви. Помислете си само: „Аз съм учител и това е начина, по който си върша работата.“ Това е всичко.

Разликата между дълг и амбиция е в това, че тези които са преданно отдадени на своите задължения обичат другите. Докато амбициозният човек не може да обича истински със сърцето си. Всеки, който е амбициозен е егоист. Това е моят опит.

Наблюдавал съм хората повече от шестдесет години. Във  всеки, в който видях амбициозност, видях също и егоизъм. В последователите, които нямаше амбициозност, а само извършваха своите задължения, видях любов. Те винаги бяха внимателни с другите. Те искаха да изпълнят задълженията си към другите. Но тези, които бяха амбициозни, бяха загрижени за своите амбиции. Те дори забравяха за гуру.

Не отхвърлям амбициозността. Не казвам, че тя е нещо лошо. Тя е част от човешката природа и чувството да се усещаме важни и значими. Но амбицията е една много голяма пречка в духовния живот. Ако ние се стремим да постигнем важност, докато водим духовен живот, ако искаме хората да ни се възхищават, няма да прогресираме.

Публикации

Кое е най-великото постижение на човешкия живот?

Свами Ниранджан

Отговор на Свами Ниранджан

Някои писания казват, че това е придобиването на тяло, други казват, че това е интелектът, който ни прави уникални сред всички други форми на живот. Има различни възгледи за това, кое е най-великото постижение на човешкия живот и може би от тяхната гледна точка всички те са правилни. Все пак, от една друга перспектива най-голямото постижение, което човек може да има в живота си, това е вярата, защото вярата поддържа ума и емоциите балансирани.

Вярата не позволява на човека да изпитва нито емоционално, нито интелектуално безверие. Това е едно от най-важните неща за вярата.

Вярата е първичен, автентичен израз на човешкото сърце. Когато се раждаме, ние функционираме чрез сърцето си, не чрез ума си. Когато започнем формалното си образование умът взима надмощие и сърцето се оттегля на заден план, така че в хода на нашия живот ние функционираме чрез интелекта, чрез логиката. Ние питаме: „Защо?“, „Как?“ и всички тези въпроси са свързани с интелектуалното изразяване и разбиране.

Но някои неща не могат да бъдат разбрани или дори анализирани чрез способностите на интелекта и това е силата на сърцето. Сърцето винаги търси подкрепа, сигурност, състрадание, любов и обич – всичко, което е добро и красиво в живота. Умът може да мисли за добри неща и да се стреми към тях, но той винаги се отклонява от тях. Желанието си остава желание, мисълта си остава мисъл и стремежите никога не биват изпълнени.

Вижте важността на вярата в живота си. Има различни начини на мислене, различни самскари или впечатления, принадлежащи към всяка цивилизация или социална група. Манталитетът на всяко общество зависи от социалната среда. Ако в социалната среда няма баланс между материалните и духовните стремежи, тогава ние прекъсваме връзката с енергиите на сърцето. Когато има прекъсване на връзката със силите на сърцето, тогава умът се променя, става по-груб, материалистичен и плътски настроен, изпълнен с ненаситни желания.

Тази ненаситност, желания и амбиции ни карат да търсим реализация навън, но когато не сме в състояние да намерим удоволствие, щастие и удовлетвореност в света, влизаме в депресивен цикъл, неустойчив период, изпадаме в агресивност или страх и не можем да контролираме поведението си. Нашите психологически и емоционални дисбаланси разстройват и семеството ни и социалната ни среда. След това, за да избягаме от чувството за неудовлетвореност се отдаваме на нещо, което да ни отведе далеч от депресията.

Това е моментът, когато вярата идва. Вярата е това, което балансира психологическите и емоционалните смущения. Например, има голяма психологическа разлика между просяка и крадеца, който разполага с нож и пистолет и иска да ви отнеме вашите ценности и ако се съпротивлявате е готов и да ви навреди. Ако просякът в Индия не получи и пет рупии през деня и ще си легне гладен, точно преди да заспи той ще каже: „Днес Бог не искаше да ям. Приемам божията воля.  Може би утре ще бъде по-добър ден“. Ще остане доволен от това чувство. Вярата ще му даде спокойствие, утеха, комфорт и сигурност, ще му даде осъзнаване, че Създателя направлява живота му. Но за крадеца е друго, ако той не бъде удовлетворен е готов да отнеме живота на другите.

Вярата е втъкана в културния манталитет и винаги ще бъде тук. Но когато логиката идва, вярата отстъпва на заден план и човек става материален по природа и губи вътрешния си баланс и хармония.

Публикации

Релаксация и медитация

Свами Ниранджан

Много от проблемите, които ние хората срещаме, са породени от стреса, напрежението, раздразнението и нервността, които се проявяват като един вид „заболяване” на ума. Чрез релаксиране на тялото и ума, жизнената енергия се покачва, ние ставаме по-балансирани, по-оптимистични и способни да се справим с проблемите.

Какво означава релаксация?

Когато наблюдаваме малки деца да играят, ще забележим, че те са напълно въвлечени в играта, неосъзнаващи какво се случва около тях, а когато се уморят – те просто лягат и заспиват, напълно отпуснати. Но ако забележим големите хора как релаксират – те просто сменят дейността, отдават се на нещо друго, което отнема тяхната енергия – било то физическа или психическа. Обикновено не се случва често да се изпита истинска, дълбока релаксация. Техниките на релаксация, които се използват в йога са изключително семпли, но с голяма полза и ефекта се усеща мигновено. Не е нужно да се опитваме да релаксираме – или да повярваме че практиките „работят”, просто е нужно да се следват инструкциите и всяко напрежение изчезва, веднага, щом му позволим. Тази способност на децата да могат да релаксират се възвръща и ползата от релаксацията се запазва за дълго. Когато напрежението и нервността се стопят, волята ни става по-силна, силата на ума се увеличава и ние ставаме по-способни да се справяме с други дейности, които евентуално разрушават здравето ни – като пушенето, преяждането, прекаляване с алкохола и т.н. Обикновено хората, които практикуват йога откриват че пристрастеността към тези навици постепенно изчезва без други усилия.

Границата между релаксация и медитация не е много голяма и обикновено техниките за релаксация са подготовка и начална точка на техниките на медитация. Целта на йога е медитацията. Медитация представлява пълно осъществяване на ума. Не умът като независима единица, а този ум, който е част от физическата структура и духовното измерение. През повечето време умът е свързан с външния свят и когато се опитаме да осъзнаем вътрешните нива – това изисква много усилия и ние се сблъскваме с определени състояния, които не можем да разберем с рационалния си ум. Но тук не става въпрос само за разбиране на умствените състояния в медитация, човек трябва да положи усилия и да доведе тази висша реализация и в ежедневието. Тази реализация и осъществяване се проявава под формата на по-специални качества, по-специално взаимодействие и по-истински отношения със света поради пълното и дълбоко разбиране на света и всичко, което се случва в него. Това състояние е състояние на на реализация – това е системата на Веданта, където човек не само достига до тази реализация, но също я живее и пренася в ежедневния живот. Практиките на пратияхара (отдръпване на сетивата), дхарана(концентрация) и дхяна (медитация) дават възможност да достигнем до тези нива на разбиране и реализация, и как да ги приложим в живота ни. В пратияхара ние постепенно и градивно започваме да наблюдаваме ума и неговата активност във връзка с външния свят. Учим се как да избегнем стреса и напрежението, които афектират нашата личност и вътрешна природа. Когато достигнем до тази точка, в която външния свят не ни афектира, когато вече владеем външните взаймодействия на ума, преминаваме към практиките на дхарана. Дхарана означава концентрация, или способността да съсредоточим вниманието си в една точка без да има разсейване. След като стигнем до това ниво, че можем да се концентрираме напълно само в един обект, преминаваме спонтанно към дхяна – в дхяна ние започваме да променяме природата и качеството на нашия ум, и щом променим това – неговата проява във външния свят се променя изцяло. Самадхи – означава пълна хармония и сливане с вътрешния ни Аз, така че външната му проява да бъдат в пълна хармония с всичко и всеки. Постигане на хармония и вътрешен мир. Това, което всъщност съществува като реалност е „нищо”, но това „нищо” е познато като състояние на хармония, мир, спокойствие, равновесие, баланс. Когато „нищо“-то стане „нещо”, това „нещо” се характеризира като нестабилност, „врити”. Ако си представим една права линия – това е хармония. Но ако има неравност, някаква грапавина в тази линия, вълни, движещи се от единия край на линията до другия- всички тези различни движения представляват дисхармония, „врити“-те на ума, неговите модификации и изменения. От времето, в което сме се родили до момента на нашата смърт ние постоянно се движим, постоянно има „горе и долу” и казваме че това е закон на живота и не може да се промени. Но йога казва че може да се промени. Ако успеем да открием тази права линия – можем да променим и това движение на горе и на долу. Тази права линия е хармонията, която ние постигаме чрез медитация. Медитацията е процес, но в същото време е и състояние. Медитацията е система от практики, но в същото време и е изживяване. Това е процес на успокояване на ума, практики които следваме, постепенно, за да обърнем ума на вътре, към нас. Имаме нужда да разберем необходимостта и стойността на медитацията в живота ни. Медитацията е състояние на пълно спокойствие и тишина, вследствие на което изживяваме хармония. В момента, в който постигнем тази права линия, хармонията, физическото и духовното се сливат в умственото поле и тогава преживяваме духовно изживяване. Това е преживяването на мирът, шанти. Така се получава единство на физическо, умствено и духовно ниво.

Публикации

Препрограмиране на ума

НАПРЕЖЕНИЕТО И КОМПЮТЪРЪТ НА УМА

от Свами Сатянанда Сарасвати

 

Механизмът на напрежението

 

Основната причина за мисловното и физическото напрежение е неправилното мислене по отношение на другите хора и околната среда. Нашият начин на мислене не е в хармония с това, което ни заобикаля. Това предизвиква конфликт на интересите между нас и другите хора. Ние непрекъснато се борим със средата, вместо да следваме живота.

Когато са в конфликт с околната среда, хората чувстват дисхармония със света. Много малка е вероятността отделен индивид да може да промени външната среда. Затова, за да се стигне до хармония е по-добре да се промени вътрешната среда или, по-точно казано, да се промени отношението ни към живота и към останалите хора. Когато човек живее в хармония с околната среда и не се отделя повече от нея, тогава напрежението в него ще изчезне и той ще стане ведър и спокоен.

Умът  като компютър

Във вашата глава се намира най-невероятния компютър, който може да съществува. Този сложен биокомпютър се състои от 10-13 милиарда мозъчни клетки, известни като неврони, и от неизброимо количество взаимовръзки между тези клетки. Работата на този компютър се състои в получаване, складиране, сравняване, анализиране и насочване на всички данни, които получаваме от тялото и околната му среда чрез сетивата – очи, уши, нос, кожа и т.н.

Мозъкът притежава памет за минали преживявания – за всеки и за всичко, до което сме се докосвали до ден днешен. Тези опитности определят как действаме при различните ситуации в живота. Във всеки един момент информация от външната и вътрешната ни среда се изпраща чрез нервните импулси в мозъка. Една специфична част от мозъка, наречена “лимбична система”, сравнява входящата инфоpмация с предишните ни опитности, складирани в паметта на мозъчната кора. В светлината на тези именно спомени ние реагираме по един фиксиран, програмиран начин. С други думи, реакциите на ума и тялото ни към различните ситуации в живота се определят от нашите заучени мисловни условности. Ако ситуациите, с които се срещаме, не влизат в противоречие с предишните ни опитности, тогава ние не страдаме от мисловни и емоционални напрежения. И обратно, ако се появи противоречие, възниква напрежение, което ни готви да реагираме при извънредни (екстремни) ситуации. По-голямата част от нас обаче сме така ограничени от условности, че реагираме на почти всички жизнени ситуации, като че ли те са заплаха за съществyванието ни. Ние непрекъснато чувстваме омраза, страх, гняв и т.н. – съществуваме в състояние на постоянно физическо и мисловно напрежение.

Напрежението – резултат от мисловно програмиране

Проблемът на човека е в това, че външният свят много рядко съвпада с шаблона на повечето от мисловните му условности. В резултат на това лимбичната система непрекъснато създава мисловни и емоционални стресови реакции. Така ние ставаме неспособни да се отпуснем и напрежението става за нас ежедневие. Но грешката не е в мозъка. Тесните граници на мисловната програма, заложена в него, е причината за проблема. Нашето поведение в живота зависи от ума ни и едно неподходящо, нереално или несъвместимо мисловно състояние води до непрестанен мисловен конфликт с околната среда и като резултат до нещастие и стрес. Една широка мисловна програма води до хармонично взаимодействие с околната среда и с другите хора, което от своя страна носи щастие и спокойствие. Животът ни може да бъде или проява на радост, или израз на недоволство – всичко зависи от съдържанието на ума ни. В такъв случай напълно ли сме зависими от благоволението на нашия ум? Да, за съжаление така е, но в същото време имаме и възможност да изхвърлим тази част от съдържанието на ума, предизвикваща толкова много пакости в живота ни. Ние можем да променим мисловната си програма, като отстраним всички нежелани и ненужни неща. Необходимо е само желание от наша страна, за да пренасочим живота си по нова пътека и да превърнем това желание в лично усилие. Един от методите е чрез изследване на ума, чрез запознаване с вътрешното му съдържание и изхвърляне на ненужното от него. Но преди да можем ефективно да извършим това, трябва да постигнем една определена степен на релаксация в своя живот, за да сме в състояние да насочим съзнанието си навътре. Методът за постигане на това е чрез съзнателнo усилие да се променят съществуващите програми.

Кодове за мисловно препрограмиране

Препрограмирането определено е възможно или поне до известна степен. Разбира се, по този начин никога не бихме могли да преодолеем дълбоко вкоренените мисловни модели. Те могат да бъдат отстранени или поне неутрализирани само чрез задълбочено изследване на ума с помощта на медитативни техники. Но самият процес на едно съзнателно развито поведение в живота е една положителна стъпка към изчистване и успокояване на целия ум и начало на щастлив живот. Изборът е наш: можем или да направим стъпка към превръщане на света в истински рай на земята, или да си останем такива, каквито сме.

Тези кодове не са морални. Те се предложения, чрез които можете да започнете съзнателно да изменяте отношението си към различните ситуации в живота. Те не са предназначени да променят начина ви на живот и ние не ви съветваме през цялото време да се насилвате да ги прилагате. Само си ги припомняйте през деня и присъствието им ще ви помогне незабелязано чрез вашите подсъзнателни “центрове на поведението”.

Код 1

Направете усилие напълно да приемете другите хора. Опитайте се да ги видите не просто като обекти, които трябва да бъдат използвани, за да задоволяват собствените ви желания. Опитайте се да приемете другите хора също като действащи в зависимост от мисловните им условности. Това, което виждате в тях, е само външно проявление на менталната им програма. Така те не се различават от самите вас, само тяхната програма може би е по-различна. Сега вие осъзнавате вашата зависимост от мисловната ви обусловеност, а те може би още не я осъзнават. Ако вие можете вече да приемате другите, те на свой ред ще започнат да приемат вас.

Код 2

Приемете себе си. Знайте, че действията ви са резултат от менталната ви структура. Затова не се безпокойте за недостатъците и проблемите си. Приемете ограниченията си, но в същото време чувствайте необходимостта от прочистване на ума от неговите конфликти. Именно неспособността ни да се приемем такива, каквито сме, е причината за толкова много мъки в живота ни.

Код 3

Наблюдавайте обичайните си реакции към хората около вас и околната ви среда. Вижте как привързаността ви към външното води до толкова много неудовлетвореност. Опитайте се да намалите нуждата си да търсите щастие във външните неща. Това не означава, че не трябва да следвате външните си влечения – това би довело до потискане, което причинява повече вреда, отколкото добро. Това означава, че вие трябва да продължавате да водите досегашния си живот, но ако не успеете да постигнете това, което желаете, приемете го спокойно, с чувство на непривързаност.

Код 4

Разкрийте най-големите си нужди, привързаности, желания и т.н. При това, бъдете възможно най-критични. Един подходящ начин да откриете привързаностите си е да проследите причината за моментния си гняв или нещастие до източника му и там ще откриете емоционалното и менталното отношение, причинило безпокойството. Отбележете си как реагирате на хората, които категорично не харесвате или просто не ви допадат. Именно тези хора ще ви помогнат да разпознаете и евентуално да отстраните емоционалните си проблеми. Гледайте на целия свят и на всеки човек в него като на свой учител.

Код 5

Опитайте се да живеете в настоящето. Не живейте в миналото, безпокоейки се за неща, които вече са се случили, или съживявайки приятните изживявания. Не изпреварвайте бъдещето. Можете да правите планове, но гледайте на планирането като на част от настоящето, а не като на момент от бъдещето. Опитайте се да изживявате всеки момент, всеки настоящ момент, възможно най-пълно, като насочвате вниманието си към настоящето. Така ще започнете да живеете пълноценно. Каквото и да правите – къпете се или се храните, метете пода или печелите пари, – но се опитайте да не мислите за това кога ще приключи конкретното действие. Наслаждавайте се на всяко свое действие в момента на извършването му. Опитайте се да се радвате на факта, че съществувате и че всяко ваше действие е израз на съществуването ви.

Код 6

Не се идентифицирайте напълно с действията си, с тялото, с ума си. Въпреки че се стремите да промените ума си, той е само една част от вас. Той не е вашето съзнание – свидетелят, който вижда всички събития, случващи се в живота ви. Повечето от нас се идентифицират напълно с ума и с тялото си. Ние пренебрегваме съзнанието, криещо се зад всичко, което правим. Пречиствайки ума и тялото си, ще видим и ще се идентифицираме с това съзнание, което се намира в основата на всичко.

Код 7

Опитайте се да бъдете по-открити към хората. Изразявайте истинските си чувства колкото е възможно повече. Когато се опитваме да бъдем това, което не сме; когато се мъчим да впечатлим хората; когато прикриваме от другите истинските си чувства, тогава ние веднага изпитваме напрежение и отчуждение. Това засилва усещането ни за “Аз срещу света”. Запомнете, че дори и най-нечувствителният човек може да разбере до известна степен дали се опитвате да скриете нещо, или изпитвате тайно вина, защото самият той може да крие нещо или да изпитва същия тип вина.

Код 8

Помнете, че всеки има потенциалната възможност да достигне по-висши нива на съзнание. Настоящото поведение на човека към околната му среда или към вас е причинено от мисловната му програма. Настоящият му начин на живот е временен и ще се промени и хармонизира тогава, когато започне да разбира себе си и своя ум. Всички ние имаме неосъзнати потенциални възможности, които само чакат да бъдат разкрити.  Опитайте се да видите тези възможности във всички хора, колкото и да ви е трудно това.

Код 9

Не отбягвайте трудните ситуации. Обикновено така устройваме живота си, че колкото се може по-малко да влизаме в контакт с хората, които не харесваме. Опитваме се да се свързваме с хора и ситуации, които са в унисон с емоционалното ни програмиране. Така ние продължаваме да живеем по начин, който засилва и задоволява нашите предубеждения. Гледайте на трудните ситуации и на неприятелите си като на най-големите учители. Именно те могат най-ясно да ви покажат начините, по които действа мисловната ви програма. Нашите врагове са тези, които извикват на повърхността емоционалните ни конфликти и предразсъдъци. Много малко от нас наистина осъзнават програмирането и условностите си. Само тогава, когато разпознаем емоционалните си конфликти и предразсъдъци, записани в мисловната ни програма, ще можем да започнем да се справяме с тях.

Код 10

Опитайте се да погледнете на нещата от позицията на другия. Вместо само да реагирате по начина, по който сте били програмирани, опитайте се да видите и гледната точка на другите хора. Например ако някой остави вратата отворена, вие може да се ядосате. Вместо да се ядосвате, се запитайте защо той я е оставил така. Може би е бързал. А може би е мислил за съвсем различно нещо. А може би да оставя вратите отворени е част от мисловното му програмиране; може да е израснал в къща, която не е имала врати. А да се ядосвате, когато някой оставя вратата отворена, е част от вашето програмиране. Не забравяйте, че реакциите ви са напълно автоматични. Опитайте се да промените собственото си отношение така, че отворените врати да не ви причиняват емоционални безпокойства. Прилагайте това и в другите ситуации в живота си.

Публикации

Есен – аюрведични съвети

IMG_2127

От гледна точка на Аюрведа есента е сезон на промяната, носена от елемента вятър. Времето често е неустойчиво, захлаждането и сухотата са част от есенната картина.

Това е времето на Вата доша, която се характеризира като: суха, студена, променлива.

Затова Аюрведа ни съветва да балансираме и умиротворяваме Вата  чрез дейности, храни и йога практики, които са с противоположни качества: редовност, топлина, спокойствие, умереност.

Прочети повече тук

Публикации

Пеперудата – притча

Пеперуда

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:

     – А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори?

Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:

     – Кажете, каква пеперуда имам между дланите си – жива или мъртва?

Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.

Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:

     – Всичко е в твоите ръце.

 

Публикации

10 начина да бъдеш релаксиран

от Свами Муктидхарма

Lotos 2

DharaПрави едно нещо в даден момент. Бъди присъстващ в това, което правиш. Не прогнозирай.

DharaЖивей семпло – Мисли просто, живей скромно, храни се природосъобразно, бъди естествен.

Dhara Отнасяй се към събитията, когато те идват, с тотална искреност. Научи се да виждаш и  приемаш себе си, такъв какъвто си в момента. Проявявай чистота и прозрачност в отношенията със себе си.

DharaНаучи се да дишаш правилно. Дишай дълбоко, преди да действаш. Избягвай необмислените импулси.

DharaПрави необходимите упражнения за тялото и ума. Потърси помощта за това на йога учител.

Dhara Веднъж на ден намирай време за да се свържеш със себе си по един дълбок начин.

DharaНе бъди твърде строг към себе си. Избягвай прекалената критичност към себе си и другите.

Dhara Бъди удовлетворен и приемай това, което идва и го пусни да си отиде когато е време за това.

DharaРазвивай положителни и балансирани отношения пред всички обстоятелства на живота.

DharaПрактикувай непривързаност, бъди обективен и практичен.

 

Публикации

Интегрална йога – комплексният подход

Lotos 5

Йога разглежда човека като единство между тялото, ума и духа. За да бъде човек здрав е необходимо да се поддържа равновесие между физическото, умственото и душевното състояние. Именно това предлагат практиките на йога. Когато системата от практики е подбрана така, че включва компоненти от различните клонове на йога и е съобразена с индивидуалните особености и потребности на човека, тогава говорим за интегрален подход и интегрална йога.

Защо съществуват различни видове йога?

Личността е многопластова и многоизмерна. Всеки от нас възприема света по различен начин и взаимодейства с другите и света около себе си според измерението /аспекта/, в което в момента се намира съзнанието и идентифицирането му. Това разбиране е предизвикало създаването на различни клонове в йога – гияна, раджа, бхакти, кундалини, хатха, и др., всеки със свой специфичен набор от техники.

За да открием и разбудим своя непроявен потенциал, ние трябва да разберем различните измерения на своята личност чрез изучаване на различните видове йога и да се насочим към практики, които да спомогнат за изразяването му.

Интегралният подход в йога е правилно съчетаване на практики от различни клонове, за да развием всички свои аспекти – от най-външния до най-вътрешния.

Подходящи практкики за различните типове личност:
  • Динамична / действена личност – подходящи са практиките на хатха йога: контрол върху прана, пречистване на надите, балансиране на Ида и Пингала, карма йога: всяко действие извършвано чрез осъзнаване/, динамична медитация, равнява се на трансформация.
  • Рационална личност, водеща е умствената дейност – подходяща е гияна йога: развиване и разширяване на осъзнаването до постигане на връзката между интелекта и интуицията.
  • Емоционална личност – подходяща е бхакти йога /йога на 21-ви век/, за развиване на емоционална интелигентност – позитивно изразяване на емоциите и духовна интелигентност.
  • Личност с психични способности – подходящи са раджа йога, кундалини йога, крия йога, мантра йога: за постигане на контрол  и управление на ниво съзнание, подсъзнание и несъзнателен ум.
В основата на всички видове йога стои развитието на:
  • Осъзнатост – позицията на наблюдател;
  • Дисциплина – способност да контролираме склонността на ума към разсейване и да осъзнаем своята истинска същност;
  • Последователност и редовност.