Наблюдавайте – това е единственото нещо, което може да ви трансформира

Единственото нещо, което трябва да се научи е наблюдаването. Наблюдавайте! Наблюдавайте всяко свое действие. Наблюдавайте всяка мисъл, преминаваща през ума ‘ви. Наблюдавайте всяко желание, което ви обзема. Наблюдавайте дори и малките жестове – ходене, говорене, ядене, къпане. Продължавайте да наблюдавате всичко. Нека всичко се превърне във възможност за наблюдаване.

Не яжте механично, бъдете много наблюдателни.

Дъвчете добре и с осъзнаване … и ще бъдете изненадани колко много сте пропуснали досега. Всяка хапка ще ви изпълни с огромно удовлетворение. Ако ядете с осъзнаване, храната ще ви стане по-вкусна. Ако сте наблюдателни, дори и обикновената храна е вкусна. А ако не сте, дори и най-вкусната храна няма вкус, тъй като няма кой да наблюдава. Яжте бавно, с осъзнаване, като наблюдател, всяка хапка трябва да бъде сдъвкана, вкусена.

Вдишвайте, докосвайте, почувствайте бриза и слънчевите лъчи. Гледайте луната и се превърнете в тихо езеро от наблюдение, тогава луната ще се отрази във вас с невъобразима красота.

Движете се в живота непрекъснато наблюдавайки. Отново и отново ще забравяте. Не се отчайвайте заради това, естествено е. Милиони животи никога не сте се опитвали да бъдете като свидетел, така че е естествено често да забравяте. Но, в момента, в който си спомните, отново осъзнавайте.

Запомнете нещо: когато забележите, че сте забравили да бъдете наблюдател, не се самосъжалявайте, не се разкайвайте, в противен случай пак губите време. Не се чувствайте нещастни: „Пак пропуснах“. Не си казвайте: „Аз съм грешник“. Не започвайте да се осъждате, защото това е само губене на време. Никога не се разкайвайте за миналото! Живейте в момента! Ако сте забравили, какво от това? Естествено е – станало ви е навик, а навиците се изкореняват трудно. А и тези навици не са придобити само в един живот, а са трупани в милиони животи. Така че, ако сте в състояние да останете наблюдател само за няколко мига, почувствайте се благодарни. Дори и тези няколко мига са повече, отколкото може да се очаква.

Когато наблюдавате, възниква яснота. Защо се появява яснота от наблюдаването? Защото колкото по-наблюдателни ставате, толкова повече вашата прибързаност се забавя. Ставате по-изящни. Докато наблюдавате, умът ви бъбри по-малко, защото енергията, необходима за бъбренето, се обръща и превръща в осъзнаване – същата тази енергия! И така, все повече енергия бива трансформирана в осъзнаване, а умът не се подхранва. Мислите изтъняват, губят от тежестта си. Постепенно започват да умират. Докато мислите умират, започва да се появява яснота. Умът ви се превръща в огледало.

Ошо – Осъзнаването – ключът към живот в хармония

Срещи със Свами Шивамурти Сарасвати

***

Какво подтиква хората към разбирането, че съществува нещо повече от материалното?

Болката, страданията в живота им. В определен момент те започват да се питат: Защо страдам? Защо страдам аз, а не другите? Защо става така?, и тогава умът започва да се опитва да открие защо.

Но хората не се трогват от чуждата болка напълно са безразлични към ближния си!

Може и така да е, но когато те самите започнат да страдат, тогава започват и да си задават въпроси. Лесно е да гледате как някой друг страда, но когато вие го усетите това вече е друго нещо. Това е едната причина. Другата е, че непрестанно се развиваме. Когато енергията у човека се покачи, под въздействието на естествения закон на развитието й той започва да действа от по-горни чакри. Така човек бива задължаван да си зададе тези въпроси за живота.

Ако например нивото на съзнание на един човек функционира от най-долната чакра, той се интересува най-вече от сигурността си. Иска да придобие повече материални блага, да има жена, къща, работа, много пари. Най-общо казано стреми се да бъде осигурен. Когато съзнанието му еволюира, той пак се стреми да придобие тези неща, но вече не за осигуреността си, а за удоволствие. Когато съзнанието му се развие още, пак иска да има тези неща, но едновременно с това се интересува и от силата и властта: да има контрол не само над себе си, но и върху други хора и други състояния. Това е ниво, при което в него се събужда един център и започва да се пита за смисъла на живота. Такива екзистенциални въпроси преди не са му идвали на ум. Затова, когато разказваме на някои хора за йога и духовността, ни питат: Защо се занимавате с това? Какъв е смисълът да мислите за съществуването, за душата? Тези въпроси никога не са достигали до съзнанието им, идват обаче в съзнанието на други хора, които са започнали да се питат за тези неща. А съзнанието по един естествен начин се издига много по-нагоре и от тази точка, за да навлезе в стадий, познат като разширено състояние на съзнанието. Това е състояние много по-различно от обичайното.

Съгласно закона за развитие, всички се движат в едно и също направление към духовното. Нямам предвид религиозна посока. Често е налице напълно погрешно разбиране на понятията духовно и религиозно. Така естественият закон на развитието, болката и страданието карат човек да се развива. Защото когато страдате, неизбежно в даден момент стигате до мисълта: Трябва да има някакъв изход. Не издържам повече. Животът не може да е такъв! И тогава започвате да търсите.

Кои фактори играят роля за достигането на нужната точка? Времето, което се отделя? Жертвите, които са необходими? Кои са те?

Зависи до какво състояние искате да стигнете. Ако искате да стигнете до истината, трябва да сте готови да жертвате всичко. Може да не ви бъде поискано да жертвате всичко, но трябва да сте готови и за това. Трябва да пречупите ума си по такъв начин, че нищо друго да не бъде по-важно за вас. Това не означава, че няма да можете да живеете в света. Може да сте женени, да имате деца, обществено положение. Трябва обаче да имате определена умствена непривързаност към всичко това. Умствената непривързаност съвсем не означава, че не се интересувате от другите около вас. Интересувате се, дори много повече, но едновременно с това започвате да разбирате, че всичко става съгласно един божествен план. И не е необходимо да го обяснявате интелектуално просто го знаете. Каквото и да става, започвате да предавате всичко в ръцете на Бога, или в ръцете на висшето съзнание, както искате го наречете.

В крайна сметка, доколко е необходима болката в духовния живот? Много пъти човек чувства, че понася повече, отколкото е необходимо.

При всички случаи чрез болката човек се развива по-бързо. Нямам предвид, разбира се, че трябва да станете мъченици или да говорите и да се гордеете с това как страдате, или пък да го разглеждате като начин да се освободите от задълженията си (както виждам много хора да се оправдават), а по-скоро да се отнасяте към болката като към пречистване. Като към възможност да придобиете осъзнаване за вътрешната си природа и да развиете смирение. Невъзможно е да се доближиш до духа, когато си горделив и високомерен егоист. Това е една стена, която трябва да преодолеете. Много хора не могат дори да говорят лесно в присъствието на светец или светица поради кармите си, поради нечистотата на умовете си, която им пречи. Не им пречи гуру кармите им пречат. Преди да може да говори в присъствието на Учител, човек трябва да е изгубил способността да причинява зло чрез думи. Тези неща се учат чрез болката, защото ако само ги прочетете от книга (а има много книги), не сте в състояние да промените съзнанието си. Болката обаче ще промени съзнанието ви и ще ви направи достатъчно възприемчиви.

Предопределени ли са отношенията ни един с друг?

До някаква степен това е предварително определено от самите вас. Имате обаче и свободна воля да изберете и да не използвате енергията си като отрицателна, а като положителна сила. Дори и ако кармата ви е приготвила някакъв план, вие трябва винаги да действате съгласно висшите си идеали, т. е. не сте абсолютно обвързани, имате и свободна воля. Съществува една програма в ума ви от миналото, която сега ви влияе и може да ви влияе и в бъдеще. Трябва обаче да излезете извън влиянието й, особено ако сте духовно търсещ човек.

Казвали сте, че всички сме били на това място и в това състояние и друг път. Кое е следващото ни развитие? Как можем да се развием по-бързо? Не съществува ли място, където можем да си починем? Дори и от другата страна ли винаги правим нещо?

Да, винаги правим нещо. Има обаче и почивка – времето между два живота. Там е мястото, където асимилираме, където учим. Точно тогава ви се показва какво сте правили така, както е трябвало, и какво сте правили така, както не е трябвало. Къде сте успели и къде не сте успели. Животът преминава пред вас като на филм вие го наблюдавате като трето лице, а едно друго същество ви посочва баланса по начин, по който да можете да го разберете. Къде сте успели и къде не сте успели, къде сте можели да бъдете по-добри, къде сте се оставили да ви контролира егото. Това е форма на опит целият ви живот продължава само няколко секунди. След това се запечатва и отива в колективното несъзнавано, където става част от материала, който ще състави личността ви в следващия живот телесна, умствена, емоционална, психична, душевна и т. н.

Свамиджи, как можем да сме сигурни, че съществува прераждане?

Не можете, освен ако нямате някаква опитност в това отношение. Всъщност няма значение дали вярвате в това, или не. В определен момент придобивате опит по време на медитация и вече го знаете.

Необходимо е отново и отново да се изправяме пред едни същи ситуации, докато се научим да реагираме правилно. Ситуации, свързани с характера, с личността, с хода на развитието ни. Това, което има значение за нашето развитие, е как се справяме с всяка ситуация, независимо от материалните условия около нас. Трябва да се справим с ограниченията на характера и личността ни. Постоянно попадаме в подобни ситуации, като накрая се научаваме да се справяме с тях по правилен начин. А щом научим един урок, можем на напреднем по-нататък.

Има една кратка история за това как Бог казал на едно малко момче: Не кради, не убивай и не лъжи. През целия си живот не прави тези три неща. Момчето пораснало и станало мъж. Крало и лъгало, но не отнело ничий живот. Остаряло и се върнало до същия момент отново било малко момче и Бог му казал: В този живот не кради, не лъжи и бъди вежлив с ближните си. Момчето било добро към ближните си и не крадяло, но лъжело. И така продължило. Във всеки живот то научавало по едно-две неща и постоянно се връщало към същите условия на обучение за живота. Защото всъщност това е всичко. Този свят не е нищо повече от една детска градина. Университетските равнища са някъде другаде!

Прераждането, разбира се, интересува много хора, но не е необходимо човек да го приема. Оставете го да дойде като преживяване. Всичко трябва да дойде като опитност. Нищо не приемайте лесно или просто така. Ако нещо дойде пред вас, преминете го като изпитание и ако действително почувствате нещо (ако звънне камбанка!) приемете го.

Ако имате съмнения обаче оставете го настрана за някой друг път. Има една много интересна книга, написана от американски лекар, в която става дума за почти 300 случая на хора, които временно са умирали. Никой от тях не е искал да се върне обратно в живота, никой от тях не е бил щастлив от това, че се е върнал. Те започвали да навлизат в астралното поле, но се връщали още преди да напреднат. Те имали преживявания със светлина и преминавали през тунел.

Откъде знаете всичко това за астралното поле и т.н.?

От опит, от медитацията. Това наистина е единственият начин. Можете, разбира се, да го прочетете в книги и да научите за опитностите на други хора. Никога обаче няма да сте напълно 100% сигурни, ако вие самите нямате опитност чрез медитация. А за да медитира, на човек му е нужен гуру. Започвате да работите с енергии, да навлизате в области на ума, където преди не сте влизали, и се нуждаете от някой, който да ви направлява. Става дума, разбира се, за напредналата медитация. В началото медитацията не е нищо повече, освен премахване на напрежението, премахване на страховете, безпокойствата и блокажите. Това е процес на очистване на ума.

Гуру ми е казал, че човек не трябва да говори за три неща. Едното е семейният ви произход, другото е имотното ви състояние и третото духовното ви развитие. Така или иначе, не е добре да говорите за него. Най добре е да посочите на хората начин, чрез който да подобрят здравето, концентрацията, паметта си каквото им е нужно, и да ги оставите сами да открият различните неща. Всеки човек трябва сам да преживее всичко. Знанието в йога никога не може да бъде обективно то непременно трябва да е субективно. А медитацията е един субективен опит, субективен начин на учене. Това е голямата разлика между източния и западния начин на мислене. Западните философи вярват, че човек може да открие истината чрез наблюдаване, изучаване и обективно анализиране. На Изток вярват, че така не може да се открие истината, а тя трябва да е плод на пряк субективен опит. По-добре е да изчакате и сами да откриете всичко това. Нека не ви занимават такива въпроси. Занимавайте се с живота и не губете дори минута от него. Чували ли сте стихотворението на Киплинг Ако? Накрая в него се казва:
Ако можеш да запълниш минутата бягаща с шейсет достойни секунди без нито една да изпуснеш на вятъра, твоя ще е земята и всичко в нея, и най-важното ще бъдеш ЧОВЕК, сине мой!

Вярвате ли, че е съществувала Райска градина?

Да, само че не е била градина с дървета и цветя, а състояние на съзнанието. Раят е състояние на съзнанието, едно духовно състояние. Това, което християнството нарича падение слизането на духа в материята, йога го нарича инволюция. Твърди се, че за да се извиси, човек трябва да мине по същия път, по който е пропаднал. Човекът е пропадал, спускайки се надолу по чакрите. Надолу е слязла Кундалини, която в йога е представяна като змия. Адам и Ева изяждат ябълка, което всъщност символизира желанието им да имат житейски опит. Според йогийското тълкувание на християнските понятия Рай и Ад, най-долната чакра (Муладхара) представлява Ада. Муладхара има за елемент земята и на това ниво човек е в състояние на непрекъснато безпокойство. Сахасрара символизира най-висшето състояние това на Небесното царство. Някога, преди падението си, човекът е пребивавал на нивото на Сахасрара или в подобно състояние на съзнанието. Енергията, която издига човека до Сахасрара, е Кундалини силата на змията. В древните текстове е записано, че човекът ще се издигне по начина, по който е пропаднал чрез силата на змията, енергията на Кундалини или Шакти. Историята в Библията е същата, но е формулирана по различен начин. Човекът трябва отново да събуди енергията, да я издигне през чакрите и да придобие пак първоначалното си състояние.

Някои теории казват, че човекът е плод на еволюцията, а други, че го е сътворил Бог. Какво е вашето мнение?

Ние не преподаваме всичките тези философии, преподаваме по скоро метод, техника, с която хората биха могли сами да открият истината. Преподаваме тантра, а тантра не се занимава толкова с философски понятия и интелектуални аргументи. Неин предмет са техниките, с които хората биха могли да стигнат до свое разбиране и своя преценка за нещата.

Според йога, Сътворението реално ли е или не? Защо някои мъдреци казват едно, а други друго?

Ние сме длъжни да твърдим, че светът е реалност. Можете да чуете един и същи йогин да казва, че светът е творение на ума и че светът е реалност. Този свят е проявление на реалността. Живеем в състояние на съзнанието, за което светът е реалност, т. е. нямаме друг избор, освен да го приемем за реален. Само когато човек излезе извън границите на ума, идва другото осъзнаване. Това обаче важи за много малко хора. Така че докато се намираме в състояние на съзнанието, в което виждаме света като реалност, трябва и да подхождаме към него като към реалност. И двете са правилни. Зависи от каква гледна точка разглеждате всяко твърдение.

Кой е методът за постигането на просветление и разбиране на всичко това?

Човек трябва да започне много просто и много бавно. Първо с телесните неща. Да настрои и да хармонизира ендокринната система, защото ако тази система не е балансирана, имаме много телесни и психологически проблеми. Трябва да се хармонизира както симпатиковата, така и парасимпатиковата нервна система. Да се предизвика промяна в ритмите на мозъка от бета на алфа, на тета, на делта. За да се постигне това и още много други неща, е необходимо да практикувате определени физически пози, различни дихателни техники, релаксация и медитация. Започвате много бавно и колкото повече напредвате, толкова вътрешно се чувствате по-добре. Усещате радост. В началото това идва много епизодично, но с течение на времето става все по-постоянно състояние на съзнанието ви.
Трябва да разберете, че съществуват по-добри състояния на съзнанието от това, в което сте в момента. Толкова много сте свикнали с напрежението, стреса, гнева и ревността, че вече ги считате за естествено състояние. Не е естествено, напротив неестествено е. Тези състояния водят началото си от неравновесието в жлезите и нервната система, от напреженията и страховете, скрити в подсъзнателните и несъзнаваните слоеве на ума. Всичко това трябва да се уравновеси и хармонизира чрез упражнения, дишане, релаксация и медитация.

Как се променя схващането за егото с напредването в духовното развитие?

Егото е това нещо вътре във вас, с което се отъждествявате поради незнание. Не се отъждествявате с реалното си Аз, а с въображаемото. Отъждествяваме се с тялото. Мислим си: Аз съм актьор, и виждаме, че сме много красиви, докато сме на 17, но когато станем на 30 и започнем да придобиваме бръчки и бели коси изпадаме в депресии. Започваме да недоволстваме от живота, защото сме се отъждествили с тялото, което вече не е толкова красиво. Това е погрешно отъждествяване и произлиза от егото. Много известни хора страдат от това. Отъждествяват се с физическото си тяло, с физическото си проявление. Това е отъждествяване с егото на физическо ниво.

Живеем в това състояние на заблуда, мислейки че сме това тяло. Възможно ли е обаче това тяло, което е било различно преди 20 години, което е било различно преди 10 години, което е било различно и вчера, и днес, и което ще е различно утре, да е неизменната реалност вътре в нас?

Обърнете внимание и на петте си сетива. И те постоянно се променят. Нима ние сме сетивата си? И не само това можете да наблюдавате тялото. Кой е този, който наблюдава? Мислим си, че е умът. За определен период от живота си живеете с впечатлението, че умът ви е този, който наблюдава тялото, но внезапно идва ден, в който откривате, че наблюдавате ума. Какво е това? Обърквате се. Идентичността ви се обръща на 180 градуса. В процеса на развитие виждате, че умът ви е изпълнен с изключително красиви стремежи, но и с ужасяващи импулси. Вътре в ума си виждате и доброто, и злото. Това е умът. Разбирате, че и при другите хора е същото, но вече знаете, че това са само умовете им, а не са те самите. Опитайте се в процеса на развитие да установите какво точно е това, което наблюдава. Това са етапите, при които стигате до медитацията. За да напредвате, вече се нуждаете от медитация. Не е възможно да схванете с разума си кой наблюдава ума, трябва да имате преживяване. И тогава животът ви се променя. Никога вече няма да сте такъв, какъвто сте били. Тогава виждате, че в света не съществува добро и зло, както вярват повечето хора. Всичко е така, както трябва да бъде. Всичко се развива. Някои неща изглеждат лоши, други изглеждат добри, в зависимост от етапа на развитие на всеки човек.

Какво имате предвид когато говорите за умствено програмиране?

Това е много важен въпрос. Можете да прочетете книгата Медитации от тантрите на Парамахамсаджи. Умственото програмиране има връзка със съдържанието на подсъзнателния и несъзнателния ум, с впечатленията и опитностите, които сме имали в миналото. Ако едно дете израсне в среда, в която бащата вярва, че най-важното нещо в живота е успешната кариера и дори посочва на детето как да се отъждествява с агресивността си, това може да окаже силно влияние върху умственото му програмиране. Умът на малкото дете е като пластелин можете да го моделирате както си искате. Идеите на бащата влизат в ума му и когато порасне, то смята, че трябва винаги да успява. Ако претърпи неуспех в следването си, чувства голямо напрежение, защото вярва, че е длъжно винаги да успява това е целта му в живота. Ако претърпи неуспех във връзката си с някое момиче, пак чувства вътре в себе си голямо напрежение и това се повтаря при всеки случай на неуспех. Това напрежение създава всички останали житейски проблеми. Не мога да намеря нито един проблем, който да няма корени в някакво напрежение, независимо дали е в тялото, в ума или в емоциите.

Един човек, когото познавам, имаше проблем, директно предизвикан от програмирането на ума му в детството. Бащата в този случай не казал, а направил нещо. Когато детето било на две годинки и половина, играейки си с него, бащата го взел и го хвърлил във водата. Всички можем да направим това, знаейки, че можем да спасим детето, че не съществува опасност. Детето обаче не го знае. Това потапяне във водата предизвикало в него ужасен шок, придружен от страховито усещане за тъмнина. Бащата, разбира се, го взел на ръце и скоро всички, включително и малкото дете, забравили за случката. Забравил я съзнателният ум. Подсъзнателният обаче я е регистрирал, защото той записва всичко като на магнетофон. Вече като възрастен човек, той имаше подчертан страх както от морето, така и от тъмнината. Накрая по някакъв начин научил за йога и дойде в ашрама. Практикува техники за депрограмиране, за да извлече от ума си семената на онази случка. И когато накрая го постигна, той се освободи от страховете си както по отношение на водата, така и на тъмнината. Що се отнася до тъмнината, имаше такава фобия, че всяка вечер изпадаше в паника да не би да изгасят лампите в ашрама. Един ден, както медитираше, внезапно видя като видение онази случка в морето и оттогава психичните му проблеми изчезнаха.

Понеже децата нямат егото на възрастните, човек може да направи чудеса с тях, ако те започнат да практикуват йога около седемгодишна възраст. Преди нашата епоха всички гении са изглеждали като грешки на природата. Никой не е знаел как да събуди гениалността в едно дете. В йога има подходящи техники, чрез които могат да се развият енергийните центрове на детето. Не прекалено рано и по правилен начин.

Развитието му трябва да е систематично, за да придобива не само сили, но и нужното формиране на характера, за да може с благоразумие да управлява способностите, които ще се събудят в него.

Намираме се пред еволюционен завой. Днешните деца и техните деца ще функционират на много по-високи енергийни честоти от предишните поколения. Парамахамса Сатянанда е казал, че в рамките на 60 години много деца ще се раждат със събудена Кундалини.

Ако четем книгите на други учители, съществува ли вероятност накрая да се объркаме?

От духовна гледна точка човек трябва да следва ученията само на един Учител и да му има доверие. Не поради това, че другите не казват истината, разбира се, а понеже истински ще се объркате, ако слушате много Учители. Някои хора четат Библията, Корана, Рамаяна, Гита, Заратустра, Дон Хуан и могат да видят едно и също послание във всяка една от тях, докато други са в състояние само да се объркат. Ако установите, че сте от втория тип хора, тогава е по-добре да не четете много. Ограничете се в едно направление, докато успеете да разширите осъзнаването си. Ако сте чели Корана, знаете, че и в него се говори за раждането на Христос, за Мария, Йосиф и бягството им в Египет.

По колко начина можем да повлияем на чакрите?

Съществуват два начина за пробуждане на чакрите. Единият е с различните техники на йога, тантра и други подобни системи. С тях се упражнява натиск, стимулиране на енергията, така че да се увеличи честотата на вибрацията й. Тези техники уравновесяват отрицателната и положителната енергия (протичащи съответно в каналите Ида и Пингала) и в резултат на това се пробужда една трета енергия –  духовна, която се издига по гръбначния стълб, като преминава през чакрите. Другият начин е, като се опитате да повлияете на поведението си. Да вземем за пример критикуването. Не е нужно някой да ни го казва (защото вътрешно си го знаем), че критикуването е отрицателно действие и губене на време. Въпреки това всички го правим, защото критикувайки другите, освобождаваме насъбралото се в нас напрежение. Когато нивото ни на осъзнаване се издигне до Анахата чакра, тази тенденция се преустановява. Ако осъзнаването ни е на по-ниско ниво в Манипура или Свадхищана, съзнаваме, че не бива да критикуваме, но изкушението е огромно и го правим. Ако послушаме малкото гласче вътре в нас, което казва: “Изчакай малко, нека да премине”, и не попаднем в клопката, пробуждаме някоя следваща чакра. Започваме да функционираме на по-висша честота. Това се постига постепенно. За да е бърз напредъкът ви обаче, трябва да съчетаете вътрешния метод на поведението с външния на техниките. Когато искат да прекарат тунел в планината, строителите започват да копаят и от двете страни едновременно, защото ако започнат само от едната страна, ще им отнеме много повече време.

Кундалини веднъж завинаги ли се събужда?

За съжаление, не винаги. Ако се събуди до трета чакра, може да изпадне в дълбок сън. Когато обаче се пробуди в трета чакра, тогава вече остава събудена, стабилизира се там и развитието ви напредва много по-бързо.

 

Отговор на Свами Ниранджан

Някои писания казват, че това е придобиването на тяло, други казват, че това е интелектът, който ни прави уникални сред всички други форми на живот. Има различни възгледи за това, кое е най-великото постижение на човешкия живот и може би от тяхната гледна точка всички те са правилни. Все пак, от една друга перспектива най-голямото постижение, което човек може да има в живота си, това е вярата, защото вярата поддържа ума и емоциите балансирани.

Вярата не позволява на човека да изпитва нито емоционално, нито интелектуално безверие. Това е едно от най-важните неща за вярата.

Вярата е първичен, автентичен израз на човешкото сърце. Когато се раждаме, ние функционираме чрез сърцето си, не чрез ума си. Когато започнем формалното си образование умът взима надмощие и сърцето се оттегля на заден план, така че в хода на нашия живот ние функционираме чрез интелекта, чрез логиката. Ние питаме: „Защо?“, „Как?“ и всички тези въпроси са свързани с интелектуалното изразяване и разбиране.

Но някои неща не могат да бъдат разбрани или дори анализирани чрез способностите на интелекта и това е силата на сърцето. Сърцето винаги търси подкрепа, сигурност, състрадание, любов и обич – всичко, което е добро и красиво в живота. Умът може да мисли за добри неща и да се стреми към тях, но той винаги се отклонява от тях. Желанието си остава желание, мисълта си остава мисъл и стремежите никога не биват изпълнени.

Вижте важността на вярата в живота си. Има различни начини на мислене, различни самскари или впечатления, принадлежащи към всяка цивилизация или социална група. Манталитетът на всяко общество зависи от социалната среда. Ако в социалната среда няма баланс между материалните и духовните стремежи, тогава ние прекъсваме връзката с енергиите на сърцето. Когато има прекъсване на връзката със силите на сърцето, тогава умът се променя, става по-груб, материалистичен и плътски настроен, изпълнен с ненаситни желания.

Тази ненаситност, желания и амбиции ни карат да търсим реализация навън, но когато не сме в състояние да намерим удоволствие, щастие и удовлетвореност в света, влизаме в депресивен цикъл, неустойчив период, изпадаме в агресивност или страх и не можем да контролираме поведението си. Нашите психологически и емоционални дисбаланси разстройват и семеството ни и социалната ни среда. След това, за да избягаме от чувството за неудовлетвореност се отдаваме на нещо, което да ни отведе далеч от депресията.

Това е моментът, когато вярата идва. Вярата е това, което балансира психологическите и емоционалните смущения. Например, има голяма психологическа разлика между просяка и крадеца, който разполага с нож и пистолет и иска да ви отнеме вашите ценности и ако се съпротивлявате е готов и да ви навреди. Ако просякът в Индия не получи и пет рупии през деня и ще си легне гладен, точно преди да заспи той ще каже: „Днес Бог не искаше да ям. Приемам божията воля.  Може би утре ще бъде по-добър ден“. Ще остане доволен от това чувство. Вярата ще му даде спокойствие, утеха, комфорт и сигурност, ще му даде осъзнаване, че Създателя направлява живота му. Но за крадеца е друго, ако той не бъде удовлетворен е готов да отнеме живота на другите.

Вярата е втъкана в културния манталитет и винаги ще бъде тук. Но когато логиката идва, вярата отстъпва на заден план и човек става материален по природа и губи вътрешния си баланс и хармония.

Свами Ниранджан

Много от проблемите, които ние хората срещаме, са породени от стреса, напрежението, раздразнението и нервността, които се проявяват като един вид „заболяване” на ума. Чрез релаксиране на тялото и ума, жизнената енергия се покачва, ние ставаме по-балансирани, по-оптимистични и способни да се справим с проблемите.

Какво означава релаксация?

Когато наблюдаваме малки деца да играят, ще забележим, че те са напълно въвлечени в играта, неосъзнаващи какво се случва около тях, а когато се уморят – те просто лягат и заспиват, напълно отпуснати. Но ако забележим големите хора как релаксират – те просто сменят дейността, отдават се на нещо друго, което отнема тяхната енергия – било то физическа или психическа. Обикновено не се случва често да се изпита истинска, дълбока релаксация. Техниките на релаксация, които се използват в йога са изключително семпли, но с голяма полза и ефекта се усеща мигновено. Не е нужно да се опитваме да релаксираме – или да повярваме че практиките „работят”, просто е нужно да се следват инструкциите и всяко напрежение изчезва, веднага, щом му позволим. Тази способност на децата да могат да релаксират се възвръща и ползата от релаксацията се запазва за дълго. Когато напрежението и нервността се стопят, волята ни става по-силна, силата на ума се увеличава и ние ставаме по-способни да се справяме с други дейности, които евентуално разрушават здравето ни – като пушенето, преяждането, прекаляване с алкохола и т.н. Обикновено хората, които практикуват йога откриват че пристрастеността към тези навици постепенно изчезва без други усилия.

Границата между релаксация и медитация не е много голяма и обикновено техниките за релаксация са подготовка и начална точка на техниките на медитация. Целта на йога е медитацията. Медитация представлява пълно осъществяване на ума. Не умът като независима единица, а този ум, който е част от физическата структура и духовното измерение. През повечето време умът е свързан с външния свят и когато се опитаме да осъзнаем вътрешните нива – това изисква много усилия и ние се сблъскваме с определени състояния, които не можем да разберем с рационалния си ум. Но тук не става въпрос само за разбиране на умствените състояния в медитация, човек трябва да положи усилия и да доведе тази висша реализация и в ежедневието. Тази реализация и осъществяване се проявава под формата на по-специални качества, по-специално взаимодействие и по-истински отношения със света поради пълното и дълбоко разбиране на света и всичко, което се случва в него. Това състояние е състояние на на реализация – това е системата на Веданта, където човек не само достига до тази реализация, но също я живее и пренася в ежедневния живот. Практиките на пратияхара (отдръпване на сетивата), дхарана(концентрация) и дхяна (медитация) дават възможност да достигнем до тези нива на разбиране и реализация, и как да ги приложим в живота ни. В пратияхара ние постепенно и градивно започваме да наблюдаваме ума и неговата активност във връзка с външния свят. Учим се как да избегнем стреса и напрежението, които афектират нашата личност и вътрешна природа. Когато достигнем до тази точка, в която външния свят не ни афектира, когато вече владеем външните взаймодействия на ума, преминаваме към практиките на дхарана. Дхарана означава концентрация, или способността да съсредоточим вниманието си в една точка без да има разсейване. След като стигнем до това ниво, че можем да се концентрираме напълно само в един обект, преминаваме спонтанно към дхяна – в дхяна ние започваме да променяме природата и качеството на нашия ум, и щом променим това – неговата проява във външния свят се променя изцяло. Самадхи – означава пълна хармония и сливане с вътрешния ни Аз, така че външната му проява да бъдат в пълна хармония с всичко и всеки. Постигане на хармония и вътрешен мир. Това, което всъщност съществува като реалност е „нищо”, но това „нищо” е познато като състояние на хармония, мир, спокойствие, равновесие, баланс. Когато „нищо“-то стане „нещо”, това „нещо” се характеризира като нестабилност, „врити”. Ако си представим една права линия – това е хармония. Но ако има неравност, някаква грапавина в тази линия, вълни, движещи се от единия край на линията до другия- всички тези различни движения представляват дисхармония, „врити“-те на ума, неговите модификации и изменения. От времето, в което сме се родили до момента на нашата смърт ние постоянно се движим, постоянно има „горе и долу” и казваме че това е закон на живота и не може да се промени. Но йога казва че може да се промени. Ако успеем да открием тази права линия – можем да променим и това движение на горе и на долу. Тази права линия е хармонията, която ние постигаме чрез медитация. Медитацията е процес, но в същото време е и състояние. Медитацията е система от практики, но в същото време и е изживяване. Това е процес на успокояване на ума, практики които следваме, постепенно, за да обърнем ума на вътре, към нас. Имаме нужда да разберем необходимостта и стойността на медитацията в живота ни. Медитацията е състояние на пълно спокойствие и тишина, вследствие на което изживяваме хармония. В момента, в който постигнем тази права линия, хармонията, физическото и духовното се сливат в умственото поле и тогава преживяваме духовно изживяване. Това е преживяването на мирът, шанти. Така се получава единство на физическо, умствено и духовно ниво.

НАПРЕЖЕНИЕТО И КОМПЮТЪРЪТ НА УМА

От гледна точка на Аюрведа есента е сезон на промяната, носена от елемента вятър. Времето често е неустойчиво, захлаждането и сухотата са част от есенната картина.

Това е времето на Вата доша, която се характеризира като: суха, студена, променлива.

Затова Аюрведа ни съветва да балансираме и умиротворяваме Вата  чрез дейности, храни и йога практики, които са с противоположни качества: редовност, топлина, спокойствие, умереност.

Прочети повече тук

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:

     – А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори?

Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:

     – Кажете, каква пеперуда имам между дланите си – жива или мъртва?

Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.

Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:

     – Всичко е в твоите ръце.

 

Йога разглежда човека като единство между тялото, ума и духа. За да бъде човек здрав е необходимо да се поддържа равновесие между физическото, умственото и душевното състояние. Именно това предлагат практиките на йога. Когато системата от практики е подбрана така, че включва компоненти от различните клонове на йога и е съобразена с индивидуалните особености и потребности на човека, тогава говорим за интегрален подход и интегрална йога.

Защо съществуват различни видове йога?

Личността е многопластова и многоизмерна. Всеки от нас възприема света по различен начин и взаимодейства с другите и света около себе си според измерението /аспекта/, в което в момента се намира съзнанието и идентифицирането му. Това разбиране е предизвикало създаването на различни клонове в йога – гияна, раджа, бхакти, кундалини, хатха, и др., всеки със свой специфичен набор от техники.

За да открием и разбудим своя непроявен потенциал, ние трябва да разберем различните измерения на своята личност чрез изучаване на различните видове йога и да се насочим към практики, които да спомогнат за изразяването му.

Интегралният подход в йога е правилно съчетаване на практики от различни клонове, за да развием всички свои аспекти – от най-външния до най-вътрешния.

Подходящи практкики за различните типове личност:

• Динамична / действена личност – подходящи са практиките на хатха йога: контрол върху прана, пречистване на надите, балансиране на Ида и Пингала, карма йога: всяко действие извършвано чрез осъзнаване/, динамична медитация, равнява се на трансформация.
• Рационална личност, водеща е умствената дейност – подходяща е гияна йога: развиване и разширяване на осъзнаването до постигане на връзката между интелекта и интуицията.
• Емоционална личност – подходяща е бхакти йога /йога на 21-ви век/, за развиване на емоционална интелигентност – позитивно изразяване на емоциите и духовна интелигентност.
• Личност с психични способности – подходящи са раджа йога, кундалини йога, крия йога, мантра йога: за постигане на контрол  и управление на ниво съзнание, подсъзнание и несъзнателен ум.

В основата на всички видове йога стои развитието на:

• Осъзнатост – позицията на наблюдател;
• Дисциплина – способност да контролираме склонността на ума към разсейване и да осъзнаем своята истинска същност;
• Последователност и редовност.